За баща ми и майка ми: Семейна снимка от перото на Симеон Радев

Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония.

Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора.

В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.

Увлекателният разказ на Симеон Радев в неговите "Ранни спомени" за любознателния читател е ценен и с описанието на ежедневието, обичаите, преданията за миналото, спомените на родственици за по-далечни и за неотдавнашни изминали събития.

Специално място имат спомените за родителите, за отношенията в семейството, изпълнени с любов и доверие, но и с почитание.

Семейството на ресенците Трайче и Фания Радеви има трима сина и пет дъщери.

Ние бяхме, пише Симеон Радев, трима братя, Владимир, аз, по-малкият ми брат Христо, и пет сестри: Славка, Олга, две близначета, които умрели скоро след раждането ми, Елена и Цветана и подир тях Зора. Всичките ми сестри починаха на разни възрасти, най-възрастната на осемнадесет години.

Най-големият син Владимир е учител в Охрид, Битоля, по-късно – способен и уважаван, по думите на съвременник, чиновник в някои министерства в София.

Синовете участват в Балканските войни.

Симеон Радев с майка му Фания и брат му Владимир. [1907] г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1636

Църквата „Св. Кирил и Методий“ в Ресен, осветена през август 1894 г. от екзархийския митрополит Григорий Пелагонийски. Албум-алманах „Македония“

Почти всички ресенски първенци бяха дошли от селата. След забогатяване те бяха се заселили в Ресен и съставляваха в града една нова буржоазия, която по черковния въпрос води борбата срещу старата буржоазия…

Сред първенците в Ресен се числеше и баща ми. Той не изпъкваше между тях нито по богатство, нито по жажда за влияние… „Баща ти – казваше ми моят бивш учител Коста Николов – беше връзката между интелигенцията и еснафа, от една страна, и чорбаджиите, от друга“. Наистина в неговия дюкян идваха често учителите и добрите му приятели от еснафа.

***

В една старопечатна книга баща ми фигурира между спомоществувателите по следния начин: „Трайче Радев, певец.“ Това значи, че някога е бил псалт. … Пеенето на баща ми в църквата било през време на черковния въпрос средство за пропаганда. Той заедно със своите другари ходил по случай празника на църквите по селата, гдето по-рано се пеело по гръцки, пеел на славянски с чудесния си глас и докарвал богомолците до сълзи. Те не искали след това да слушат гръцко пение. През неговите престои в Цариград той пеел в българската църква във Фенер.

***

Майка ми бе дребна по ръст, с черна коса и сини очи. Не мога да кажа, че беше хубавица, но тънкото ѝ одухотворено лице, погледът ѝ, в който умът грееше като заря, една игрива усмивка по устните ѝ, каквато съм виждал в някои Богородици, изписвани от примитивни майстори, ѝ даваха голямо очарование. Аз не съм я чувал да запее, нито да се хвани на хорото, но не беше тъжна. Само че веселостта ѝ беше вътрешна, в духа ѝ и в мисълта. Тя имаше остра наблюдателност, виждаше смешните страни на живота и разговорът ѝ искреше от духовитости. Но зад нейния лек хумор имаше житейска философия с най-високите понятия за дълг, обич и род. Тя си служеше много често с пословици. Баща ми и майка ми живееха в съвършен сговор. Аз не помня през цялото си детство той да е казал сърдита дума или тя да се оплаче от него. Авторитетността на баща ми и съпружеската преданост на майка ми еднакво способствуваха за тази хармония.

Из "Ранни спомени" от Симеон Радев, първо издание, София, 1967.

Публикацията е във връзка с изпълнение от Фондация „Пигмалион“ на проект BG- RRP-11.020-0041 „Между изкуството и паметта за Бистра Винарова и Симеон Радев“ по договор за финансиране по схема за безвъзмездна помощ с две сесии „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства“ от Плана за възстановяване и устойчивост

Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.