Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Балканските войни стават повратен момент в професионалното, творческото и житейското развитие на Симеон Радев. От тях тръгва дипломатът С. Радев, който обаче никога не забравя своето призвание на писател, както и думите на майка му, предадени в "Ранни спомени": "Сега пак ще пишеш, нали? Ти трябва да пишеш. Това е дадено от бога и на бога си длъжен!".
[caption id="attachment_367397" align="aligncenter" width="2560"]
Симеон Радев след български офицери и войници. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1651[/caption]
При започването Балканската война през есента на 1912 г. С. Радев се записва като доброволец. Желанието му е да се включи в Македоно-одринското опълчение, но първоначално е зачислен в Главната квартира на Българската армия със задачата да бъде преводач на военните бюлетини на френски език.
Заедно с него към Главната квартира са и старите му другари Александър Балабанов и Елин Пелин, по-късно Никола Милев, Григор Василев и други от неговия кръг. Успоредно с изготвянето на бюлетините съпътства чуждестранните кореспонденти, отразяващи войната, но желанието му да участва в бойните действия го кара да се присъедини към Трета солунска дружина с командир Димитър Атанасов (Димитър Атанасов Думбалаков), стар негов познат от годините на участието му в македоно-одринското движение, която е част от Първа бригада на Македоно-одринското опълчение.
[caption id="attachment_367398" align="aligncenter" width="1556"]
Свидетелство на Симеон Радев, издадено от Македоно-одринското опълчение за участие в походите на Трета солунска дружина през 1912 и 1913 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 5[/caption]
По-късно С. Радев ще напише:
Войната беше направила от мен друг човек. Журналистът от "Вечерна поща" и "Воля", редакторът на "Художник", авторът на Строители на съвременна България" като чели бе престанал да съществува….Сега … аз сливах цялото си битие с подвижния живот на дружината". (С. Радев Из "Това, което видях от Балканската война". С. 1993).
[caption id="attachment_367400" align="aligncenter" width="2560"]
Писмо от Владимир Радев, брат, до Трайче Радев, баща на Симеон Радев. Февруари 1913 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1797 г.[/caption]
С Трета солунска дружина С. Радев участва в боевете в Източна Тракия – от Малгара, Кешан, за да стигне до Мраморно море, в продължителното сражение в планината Шаркьой.
[caption id="attachment_367401" align="aligncenter" width="1717"]
Писмо от Симеон Радев до Трайче Радев, баща. Април, 1913 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1131[/caption]
В началото на Втората балканска война С. Радев участва в сраженията в Осоговската планина срещу сръбски части. Освен на вдъхновяващи победи става свидетел и на трагични загуби и покруса.
[caption id="attachment_367402" align="aligncenter" width="1702"]
Грамота за награждаване на Симеон Радев с Орден за храброст. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 5[/caption]
Авторитетният интелектуалец, журналист, политик, общественик среща на фронта мнозина свои стари приятели и познати. Той има възможност да контактува с висши военни, да е във връзка с политици и чужди журналисти, което го прави много по-информиран. Така, освен заслугата на участник в сраженията, той има и своеобразната заслуга на военен репортер, оставил скъпоценни страници, макар и написани и издадени много по-късно, за това време на велик български ентусиазъм.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
