Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След приключване на Конференцията за мир през юли 1913 г. членовете на българската делегация заминават за София, а Симеон Радев остава в Букурещ като връзка на българското правителство до възстановяване на официалните отношения между България и Румъния. Работата му по време на конференцията е високо оценена от българските делегати и от правителството. Той приема предложението да бъде назначен за български дипломатически представител в румънската столица, още повече че е добре приет и от румънския политически елит. След официалното назначение Симеон Радев връчва акредитивните си писма на румънския крал Карол като български дипломатически представител. Остава в Букурещ до лятото на 1916 г.
Указ за назначаването на Симеон Радев за пълномощен министър в Румъния. 17 август 1913 г.
Мисията на Симеон Радев в румънската столица е по неспокойното време след Балканските войни, отличаващо се с трескава дипломатическа активност, предшестваща Първата световна война, започнала на 28 юли 1914 г., точно една година след подписването на Букурещкият мир.
За кратък период от време столицата на Румъния става важен дипломатически център, в който са изпратени опитни дипломати от Великите сили.
Задачите, поставени на С. Радев от българското правителство чрез външния министър Никола Генадиев са свързани, особено в началния период на дейността му, с румънската окупацията и възникналите инциденти между окупаторите и населението и отношението на румънските власти към българите в Южна Добруджа след включването ѝ в пределите на румънската държава – да се работи за смекчаване на натиска и по възможностите за запазване на българските училища.
Сред сложните международни въпроси главните са по възможностите за развитие в българо-румънските отношения и внимателно наблюдение върху връзките между Румъния и Сърбия и обстановката на Балканите след Букурещкия и Цариградския (между България и Османската империя от 16/29 септември 1913 г., уреждащ границата в Тракия след намесата на Османската империя в Междусъюзническата война) договор.
Младият дипломат бързо се ориентира в румънската столица, научава румънски език, свързва се с видни политически дейци, учени, лекари, с наследници на големи български фамилии, приели румънска идентичност, но деклариращи българския си произход, с чужди дипломати и журналисти, някои от които стари познайници.
Дипломатът е в действие, историкът отстъпва на задна позиция. И въпреки предоставените му възможности не намира време да посети библиотеки или архиви, за което след време ще съжалява.
Писмо от Симеон Радев до Трайче Радев, баща. Букурещ, 28 декември 1915 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1131
През времето на своята тригодишна мисия в Букурещ Симеон Радев работи с двама външни министри – до 17 декември 1913 г. български външен министър е д-р Никола Генадиев, а след това постът на външен министър се съвместява от министър-председателя д-р Васил Радославов.
Задълженията изискват да контактува и с държавния глава – цар Фердинанд. Известен факт е, че между тях няма симпатии, дори се допуска, че цар Фердинанд е изпитвал неприязън към острото перо на С. Радев и че има внушения към автора на Строителите да не продължава работата си по следващия исторически период, за да не засегне управлението на Фердинанд.
Самият С. Радев определя като една своя важна задача като български пълномощен министър в Букурещ да бъде наблюдател. Тази му позиция дава възможност за талантливия майстор на перото да остави много интересни образи, главно на румънци и ситуации, което е полезно както за оперативната му дипломатическа работа, така и за историята. Важни са срещите с водещите румънски политически дейци Титу Майореску, Таке Йонеску, Еманоил Порумбару и др.
С някои от задачите си младият дипломат се справя добре, за други среща трудности. Както сам признава, Симеон Радев става горещ защитник на българското население в Южна Добруджа, в мислите му Македония отстъпва място на Добруджа. В спомените си отбелязва емоционалните си посещения в българските училища в Букурещ, Браила и Кюстенджа по време на годишния акт на връчването на дипломите.
Симеон Радев, пълномощен министър в Букурещ, и секретарят на Българската легация Димитър Гошев пред сградата на легацията. Букурещ, 10 май 1914 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1654
Като пълномощен министър С. Радев има и задължения по изпълнението на завещанието на Евлоги Георгиев, единия от братята благодетели на българската (и румънската) наука и култура, около създадения по силата на завещанието съвет на изпълнителите в който са бележитите учени и общественици проф. Любомир Милетич, инж. Христо Станишев, Димитраки Ценович, назначени от него и по съвети от д-р Н. Генадиев.
Грамота за награждаването на извънредния пратеник и пълномощен министър в Букурещ Симеон Радев с ордена „Свети Александър“. София, 3 октомври 1916 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 5
След включването на Румъния в Първата световна война на страната на Антантата Симеон Радев е отзован от Букурещ. По-късно, в „ Лица и събития от моето време“, ще напише: „Аз стоях на своя пост в Букурещ цели три години и всяка една от тях ми представяше особена задача.“.
Авторитетният интелектуалец, журналист, политик, общественик среща на фронта мнозина свои стари приятели и познати. Той има възможност да контактува с висши военни, да е във връзка с политици и чужди журналисти, което го прави много по-информиран. Така, освен заслугата на участник в сраженията, той има и своеобразната заслуга на военен репортер, оставил скъпоценни страници, макар и написани и издадени много по-късно, за това време на велик български ентусиазъм.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
