На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.

След т. нар. „мюнхенски период“ в своето творческо развитие, Бистра Винарова заминава за кратко в Берлин, което още по-силно я свързва с немския модернизъм.

По време на специализацията си в немската столица тя контактува с големия немски скулптор проф. Георг Колбе, който държи на мнението на младата художничка. Съществува разказ за едно нейно посещение в ателието на Колбе – той я попитал какво е мнението ѝ за завършената от него скулптура на Адам при сътворението му. Б. Винарова погледнала произведението и деликатно казала, че в едната ръка на фигурата не вижда животворящата енергия. Професорът се вгледал внимателно, взел чука и счупил ръката на произведението си. След време преработил ръката, скулптурата била излята в бронз и високо оценена като произведение на изкуството.

Бистра Винарова. Без название. Ксилография. 1919 г.ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 40, л. 5
Бистра Винарова. Без название. Ксилография. 1919 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 40

 

Бистра Винарова пътува до Париж и други европейски културни центрове. От записките на нейния син Траян Радев научаваме, че в Париж тя се запознава с Пабло Пикасо и Жул Паскин, посещава изложби и ателиетата на известни художници.

Духовното общуване с представителите на модерното изкуство в Париж определят нейните творчески търсения в тази посока. Запазените етюди, актови рисунки, ескизи от този период, макар и не всички датирани, разкриват нови насоки в нейните естетическите и художествени търсения.

През началото на 1920-те Б. Винарова не само много пътува, но и създава и задълбочава връзките и контактите си. Към старите приятелства от обучението в Дрезден и Мюнхен се добавят и нови.

Тя е в контакт със своите съученички от школите на проф. Ф. Дорш и проф. Х. Хофман. Свидетелство за тези приятелски отношения са десетките общи снимки с Вера Фарнер, Ани Шрьодер, Хилда Дьорнер и Зошка, полска художничка от еврейски произход, загинала на телените мрежа между Германия и Полша в годините на Втората световна война, за което разбираме от по-късен надпис на гърба на снимка.

Проф. Хофман и др. от кръга в Мюнхен, сред които състудентката на Бистра Винарова. Зошка (жената с китарата). Б.м. [1916 – 1917] г.ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 244, л. 15
Проф. Хофман и др. от кръга в Мюнхен, сред които състудентката на Бистра Винарова Зошка (жената с китарата). Б.м. [1916 – 1917] г. ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 244

 

Много са и запазените писма, разменени между Бистра Винарова и забавната и жизнерадостна Вера Фарнер (Vera Fahrner-Joho), дъщеря на известен германски дизайнер на бижута, художничка и преподавател в Академията за изкуство и занаяти в Пфорцхайм, Германия и съпруга ѝ художника Алберт (Берт), Йохо (Albert Joho).

Многогодишна е и кореспонденцията с Ани Шрьодер-Еренфест (Anny Schröder-Ehrenfest), австрийска художничка, график и живописец, която се изявява в декоративно-приложните изкуства, а по-късно и в дизайна и изкуството в печата.

Непрекъсната през годините е връзката ѝ с Хилда Дьорнер (Hildi Dörner), немска художничка, сестра на художника Макс Дьорнер (Max Dörner), утвърден и известен и с изследванията си върху материалите и техниките за живопис, и семейството.

Рисунка от Ани Шрьодер от писмо, изпратено до Бистра Винарова.ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 91, л. 48
Рисунка от Ани Шрьодер от писмо, изпратено до Бистра Винарова. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 91, л. 48

 

С някои от тях Бистра Винарова има съвместни изяви, с Ани Шрьодер-Еренфест участват в изложба в Лемберг (Лвов) през 1922 г.

В 20-те години на ХХ век Бистра Винарова се утвърждава като първата българска художничка, която представя в българското изкуство неореализма като едно от водещите европейски направления. Създава портрети, живописни композиции, графики и рисунки в собствен, органичен експресионистичен стил, в които изразява дълбоката душевност на твореца. Основни елементи в нейната живопис са динамиката, богатата колористика и силната емоционалност.

Бистра Винарова. Натюрморт. Маслени бои. 20-те години на ХХ векЦДА, 77К, оп. 3, а.е. 76, л. 1
Бистра Винарова. Натюрморт. Маслени бои. 20-те години на ХХ век. ЦДА, 77К, оп. 3, а.е. 76, л. 1

 

Изкуството на Винарова остава в жива връзка с авангардните европейски течения в живописта и графиката. Това е оценено от Андрей Протич, който в публикацията „Новото българско изкуство“ (1935 г.) пише:

„…До преди Световната война за експресионизъм в България – с изключение на новоимпресионизма на Никола Петров и на неговите подражатели – и дума не можеше да става. През голямата война всички млади художници от България, които следваха в академиите в чужбина, трябваше да се завърнат и да заминат на фронта. Единствено експресионистични произведения по това време даде младата художничка Бистра Винарова, ученичка на Ханс Хофман в Мюнхен, а посредством него – на учителя му Матис в Париж. Със свои портрети и скици в София (1919 г.), в срещите си с млади художници, тя стана „апостолка“ на новия стил в България…“

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.

Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.