На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.
Бистра Винарова е на 32 години, когато самостоятелно представя пред публиката своите произведения, в разцвета на творческите си сили. Образована, обаятелна, интересна, артистична, смела – налице са всички предпоставки за успех. И той не закъснява. Изложбата ѝ е притегателна сред културните и артистични среди, за колекционери и ценители, отразена във виенската преса, но и предизвиква емоционални изживявания.
През лятото на 1919 г. тя се среща няколко пъти с големия австрийски поет Райнер Мария Рилке (1875 – 1926) в Берн. За това свидетелстват нейни писма, съхранявани в Националната библиотека на Швейцария, в които Бистра Винарова пише за интереса им към дърворезбата, за срещите между тях и др. общи неща.
Райнер Мария Рилке ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1694, л. 1
По това време Рилке е секретар на Огюст Роден в Париж, но също така пътува често. Запознанството му с Бистра Винарова датира от по-ранен период във Виена – град, който поетът посещава периодично.
В архива на художничката в Централния държавен архив в София все пак (тъй като не всички писма са съхранени заради политическия надзор, на който е било подложено семейство Радеви след 9 септември 1944 г. по сведения на техния син Траян Радев) е запазено едно писмо от Рилке до Б. Винарова, изпратено от Цюрих на 14 юли 1919 г.
Писмо от Райнер Мария Рилке (Rainer Maria Rilke) до Бистра Винарова Цюрих, Швейцария. 14 юли 1919 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 144, л. 1, 1гр, 2
Запознанството между двамата е описано от сина на Бистра Винарова Траян по нейни разкази като един забавен спомен – срещат се в изложбена зала във Виена, и, загледани в картините, се сблъскват. Б. Винарова разпознала големия поет. Извинили се взаимно и пак разглеждайки картините се сблъскали, след което Рилке се представил на младата жена, запознанството им продължило в няколко приятелски срещи, кореспонденция и "Портрет на мъж" сред нейните графики. Художничката създава негов портрет по натура с молив, както и офорт в цял ръст.
Известни са преводите на българския поет Гео Милев на стихове на Рилке. През 1919 г. в библиотека "Везни" е публикувана ранната творба на Рилке "Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке" (1899, 1906), през 1921 г. в София излизат "Записки на Малте Лауридс Бриге", преведени от Гео Милев, а през 1922 г. Гео Милев издава "Антология на жълтата роза – лирика на злочеста любов", и в нея включва стихотворението на Рилке "Молитва на девиците". Гео Милев и Бистра Винарова са двама видни представители на експресионизма, взаимно ценени, с отношение към модерното изкуство и творческа връзка.
За силата на въздействие на графичното изкуство на Бистра Винарова свидетелстват и стиховете, които ѝ посвещават поетите Вернер Клинстингер – "Пиячът на Абсент" и "Духовно пиянство", съхранени сред нейните документи, както и редовете от Робърт Волфганг Баллах.
Бистра Винарова. Цирк. Дресура на коне. Гравюра на дърво. Б.д. ЦДА, ф. 77К, оп. 3, а.е. 39, л. 2
Както пише по-късно Траян Радев сякаш някаква съдбовност е насочвала към нея главно хора на изкуството и писатели. Нейните години прекарани в Германия, Австрия и донякъде Швейцария, сред прекрасните архитектурни шедьоври в Берлин, Дрезден, Мюнхен, Берн, Виена – истински космополитни и културни центрове, оформят една личност творец, която ще остави трайни следи сред всички, до които се докосва.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
