Бистра Винарова. Княжево край София. 1911 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 199

 

На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.

След 1897 г. Бистра Винарова поради честите пътувания на семейството ѝ получава своето образование като частна ученичка. Тя завършва Софийската държавна девическа гимназия и още там нейният талант и интерес към изобразителното изкуство е поощрен от преподавателката ѝ, известната художничка Елисавета Консулова-Вазова.

Първите уроци по рисуване Бистра Винарова получава при Виктория (Вета) Георгова. Двете ѝ преподавателки са били първите жени завършили Държавното рисувално училище в София и несъмнено оставят следа в развоя на изобразителното ни изкуство в първите десетилетия на ХХ век и в живота на своята любима ученичка.

През 1908 г. след кончината на ген. Върбан Винаров, семейството му се завръща в България. Интересът на Бистра Винарова към изкуството става определящ и тя започва да посещава за уроци частното ателие на нейна преподавателка в гимназията Елисавета Консулова-Вазова. Това се оказва важен момент за избора ѝ да се посвети на изкуството.

Удостоверение на Бистра Винарова за завършен първи клас като частнаученичка. Шумен, 26 август 1897 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 4
Удостоверение на Бистра Винарова за завършен първи клас като частна ученичка. Шумен, 26 август 1897 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 4 
Рисунка от Бистра Винарова на орнаментална плетеница от обучението ѝ в ІІІклас на Софийската държавна девическа гимназия. Акварел. 27 април 1903 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 40
Рисунка от Бистра Винарова на орнаментална плетеница от обучението ѝ в ІІІ клас на Софийската държавна девическа гимназия. Акварел. 27 април 1903 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 40

 

Виктория (Вета) Георгова (род. 1887 г., Велес) и Елисавета Консулова-Вазова (Пловдив, 1881 – София, 1965) са сред пионерките на женското присъствие в българското изобразително изкуство, макар пътищата им да се развиват по различен начин. След завършването на Държавното рисувално училище в София, Елисавета Консулова продължава образованието си в Мюнхен, в Академията на Дружеството на жените художнички, където се специализира в портретната живопис. Този избор не само разширява нейните художествени хоризонти, но и оказва силно вдъхновение върху младата Бистра Винарова в първите стъпки на нейния творчески път.

Елисавета Консулова и Виктория Георгова (двете млади жени в центъра нагрупата) със свои колеги първокурсници като студентки в Рисувалното училище. София, 1898 г. ЦДА, ф. 849К, оп. 2, а.е. 273
Елисавета Консулова и Виктория Георгова (двете млади жени в центъра на групата) със свои колеги първокурсници като студентки в Рисувалното училище. София, 1898 г. ЦДА, ф. 849К, оп. 2, а.е. 273

 

Семейният кръг, в който Бистра Винарова израства, в самото сърце на столичния елит, формира нейния начин на живот и оставя траен отпечатък върху възпитанието и образоваността ѝ. Тя свободно говори и пише на френски, немски и английски език, което ѝ позволява да общува пълноценно по време на пътуванията и обучението си в чужбина.

Изключителната ѝ обща култура се дължи не само на семейната среда, но и на непрестанното ѝ четене и на живия досег с шедьоврите на световното културно наследство.

Още по време на следването си в Германия и преди това, Бистра Винарова пътува до Гърция (Атина) и Италия (Рим, Неапол, Флоренция). Създава си преки впечатления от Цариград, както и от Виена, където живее със семейството си между 1906 и 1908 г., а по-късно се завръща многократно – за обучение, изложби и нови срещи с европейската култура. Не по-малко са и пътуванията ѝ из България в различни периоди от живота ѝ – израз на дълбоко вкорененото ѝ родолюбие.

Обаятелна, интелигентна и чувствителна, Бистра Винарова не е галеница на съдбата. Още от ранните години на житейския си път тя среща изпитания, които каляват характера ѝ. През 1908 г., когато е едва осемнадесетгодишна, губи своя баща. В Балканските войни двама от братята ѝ са мобилизирани, а майка ѝ, Елисавета (Елиза) д-р Вълкович Винарова, заминава след тях като самарянка – доброволка във военната болница в Ямбол, която е под покровителството на царица Елеонора. В тези победни, но несправедливо отсъдени за България войни, през 1913 г. от раните си на фронта умира големият ѝ брат Георги.

Изпитанията неизменно съпътстват живота ѝ. За нея, дъщерята на изящната и аристократично изисканата Елиза Винарова, синът ѝ Траян Радев по-късно ще напише в мемоарите си: „Може би поради своя висок критерий, получен още от дома, за това, което следва да бъде човек, може би поради трезвата си интелектуална природа, тя не показа никога суета или някакво възгордяване. Нейното превъзходство се разкрива, неусетно и стоплящо, само в разговора, в общуването с нея.“

 

(Из Биографични бележки на Траян Радев, син, за Бистра Винарова, ЦДА, Ф. 77К, оп. 5, а.е. 2).

Бистра Винарова. Княжево край София. 1911 г.ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 199
Бистра Винарова. Княжево край София. 1911 г. ЦДА, ф. 77К, оп. 5, а.е. 199

 

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.

Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.